Постинг
04.03.2011 14:30 -
на гости в парламента
Сега ще ви разкажа една история с ученици и учителка, защото прочетох един постинг, в който авторката се е опитала нещо да разкаже във формата на стихотворение и , разбира се, за всичко е обвинила учителките...Всъщност тя по-точно се самообвинява май...
Та така! На посещение в Народното събрание, по покана на депутат от техния град, дойдоха 12-токласници. По червения килим през клуба на депутатите, те се качиха на балкона за да слушат парламентарния контрол. Не ми се искаше да ги разпитвам за впечатленията им, трябваше да направя репортаж, помислих си, по-добре учителката само... - всъщност това беше зам.директорката на училището. Тя също ми изглеждаше доста скучна...Все пак попитах едно от момчетата, как им се е видял Парламента? "Ама те не слушат нито въпросите, нито отговорите на министрите...Видях ги как си сърфират в нета, повечето...Защо стоят в залата, като не слушат, не участват? Преди да почне контрола пак си играеха с телефоните и лаптопите..." Призля ми, как да включа тези отговори в материала / накрая пак ги включих но..., завоалирано/ Директорката обаче, направо ме отвя..."Това не го пишете, но ще Ви кажа едно - те виждат какво става, как си вършат работата хора, някои от които близки до възрастта им, как да им проведа урок за институциите в държавата, как да уважават тези институции?...Момчето, което ми каза, че е гледало какво правят хората в залата , усети моето притеснение и го удари на шега: "Най-много искам да стана депутат!" Когато питах за това какви впечатления са натрупали, за да се измъкна по-бързо минах на втория, задължителен за ученици въпрос, който всички им задават: - Какво ще работите след училище? Ще следвате ли? "Повечето", беше отговорът. "С тази гимназия и с английския единствено можем да станем сервитьори и бармани...само. Така че, висше или чужбина..."
Градът,от който идваха бе с не повече от 30 тина хиляди души, знаех, че работа почти няма, всички млади се изсипваха или в трите големи града или заминаваха от България. Накрая попитах и депутата, който ги бе поканил какво са го питали и той също се е въртял на шиш на въпроса, защо в петък има в зала толкова малко депутати, той им отговорил, че не било задължително всички да са на контрола, после казал, че предстоят промени в правилника, че ще се опитат да задължат поне половината от всяка група депутати да присъстват в зала в петък, особено...Много ми се щеше да му кажа, абе по-добре , не канете вече ученици в парламента, ама се страхувах, че ще го обидя.
Та така! На посещение в Народното събрание, по покана на депутат от техния град, дойдоха 12-токласници. По червения килим през клуба на депутатите, те се качиха на балкона за да слушат парламентарния контрол. Не ми се искаше да ги разпитвам за впечатленията им, трябваше да направя репортаж, помислих си, по-добре учителката само... - всъщност това беше зам.директорката на училището. Тя също ми изглеждаше доста скучна...Все пак попитах едно от момчетата, как им се е видял Парламента? "Ама те не слушат нито въпросите, нито отговорите на министрите...Видях ги как си сърфират в нета, повечето...Защо стоят в залата, като не слушат, не участват? Преди да почне контрола пак си играеха с телефоните и лаптопите..." Призля ми, как да включа тези отговори в материала / накрая пак ги включих но..., завоалирано/ Директорката обаче, направо ме отвя..."Това не го пишете, но ще Ви кажа едно - те виждат какво става, как си вършат работата хора, някои от които близки до възрастта им, как да им проведа урок за институциите в държавата, как да уважават тези институции?...Момчето, което ми каза, че е гледало какво правят хората в залата , усети моето притеснение и го удари на шега: "Най-много искам да стана депутат!" Когато питах за това какви впечатления са натрупали, за да се измъкна по-бързо минах на втория, задължителен за ученици въпрос, който всички им задават: - Какво ще работите след училище? Ще следвате ли? "Повечето", беше отговорът. "С тази гимназия и с английския единствено можем да станем сервитьори и бармани...само. Така че, висше или чужбина..."
Градът,от който идваха бе с не повече от 30 тина хиляди души, знаех, че работа почти няма, всички млади се изсипваха или в трите големи града или заминаваха от България. Накрая попитах и депутата, който ги бе поканил какво са го питали и той също се е въртял на шиш на въпроса, защо в петък има в зала толкова малко депутати, той им отговорил, че не било задължително всички да са на контрола, после казал, че предстоят промени в правилника, че ще се опитат да задължат поне половината от всяка група депутати да присъстват в зала в петък, особено...Много ми се щеше да му кажа, абе по-добре , не канете вече ученици в парламента, ама се страхувах, че ще го обидя.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 51